Здравейте отново!
Ето това е пък диадемата, която ще нося довечера. Идеята за нея взех от тук, но си я префасонирах по мое усмотрение. Манекена ми е малко страшен, но все пак е Хелоуин!
За декор сложих и доминото, което ще допълни и всъщност - завърши, моето преобразяване довечера. А каква ще бъда? Еми, така като гледам довечера ще бъда вещицата на прилепите хи-хи-хи!
Днес, крайно време беше, ,успях да завърша проектите за Хелоуин! Всеки беше започнат и все нещо не ми харесваше и го оставях, за да чакам да ми дойде вдъхновението, за да го завърша. Е, не знам доколко блестящи вдъхновения ми дойдоха, но вече нямаше начин да отлагам, мобилизирах се и ги завърших. И тъй като все още има време да се включа в предизвикателството на Хобисимо - Хелоуин, ще публикувам нещата в няколко публикации.
Най-напред започваме с фенера, който ще бъде за мен, а и за малката принцеса. Няма да се размине тя да не го пипне и поноси малко. Фонът, на който снимах не е никак подходящ, но пък нямах време да мисля нещо друго. Опитах се и да снимам светещия фенер и страхотните сенки, които прави, но и това не се получи.
Вижте и вие моя "тиквен" фенер, направен от едно съвсем малко бурканче от детско пюре.
Още когато Дони (Arty Mark) публикува темата за новата Игра 25 - Текстура, знаех каква точно текстура искам да постигна. Но... си нямах и идея как да го направя. Тогава се сетих, че преди време моят съпруг беше правил имитация на дърво с боите за автомобили и веднага се поинтересувах как го е постигнал. Естествено започнаха дълги и подробни обяснения, които завършиха с "Но това с хартия няма как да стане." Първоначално се съгласих и се зарових в нета да видя дали пък случайно няма да намеря нещо. Нищо! Почти се бях отказала, но ината в мен си каза думата и въпреки всичко реших да опитам! Е, на мен резултата ми хареса много, а и мъжката част у дома го одобри. Вижте и вие какво приготвих за играта. Получи се картичка, която може да бъде поднесена по най-различни поводи и е заредена с доста послания!
С нетърпение я завърших, за да мога да ви покажа една от най-новите ми придобивки. Вече си имам личен печат, благодарение на Юлето от July Art!
Юле, благодаря ти за търпението и отзивчивостта към мен и за чудесните печати, с които се сдобих, както и за прекрасното подаръче!
Всъщност написах печати, защото просто си имам два, не можах да се спра само на един вариант. Но пък сега мога да разнообразявам. Вижте първия, а следващия ще ви покажа при друг проект, въпреки че нямам търпение!
Чудесната висулка-листенце пък ми е от Хриси и нейното Магазинче за усмивки. А тя е от ето тези два чудесни комплекта, с които се сдобих и които много исках да ви покажа отдавна, отдавна, но пък исках да използвам някоя от тях и тогава да се хваля. Фигурките са много готини.
А сега искам да ви покажа как направих моята текстура имитация на дърво.
Не можах да се справя с колажа много добре във Фотошопа, но толкова си мога. Един ден и него ще преборя! Използвах акрилни боички, на първата снимка се виждат цветовете. След това разкъсах един обикновен картон, залепих го от двете страни на работния. И започнах с нанасянето на боята - първо нанесох Canary Yellow, след това веднага започнах да нанасям Burnt Sienna и завърших с Mocha-та опитвайки се да имитирам жилките на дървесината.
Тъй като нямах време да чакам да изсъхнат толкова много слоеве, използвах уреда за топъл ембосинг, за да ги изсуша. Оказа се, че това е добро решение, тъй като там, където имаше по-дебел слой боя, от топлината леко шупваше и така се получиха едни малки пукнатинки като на истинска кора. Тъй като след това късах работния картон по линиите, които се бяха образували, става много лесно като се е наслоила боята, трябваше да скрия белите следи и използвах едно от любимите ми дистрес мастила. След това лекичко лакирах, отново изсуших и воала!
Ето и снимковия материал.
Е, от мен е това!
Пожелавам ви приятен и изпълнен с много усмивки следобед!
Ето ме отново на линия след едно неприятно боледуване, то и кое ли такова е приятно, де?
Важното е, че вече отново се чувствам добре и мога да се заема по-сериозно с подготовката за някои предстоящи празници. Но днес ще ви разкажа една приказка. И ще ви покажа моята интерпретация по нея.
Имало едно време един човек, който имал чудно красива птица. Толкова много я обичал, че искал тя да има най-красивата клетка и затова я направил от злато. Заобиколил я със златни клонки и цветя, позлатил всичко, което я заобикаляло. Хранел я с най-отбрани семена. Но виждал, че тя от ден на ден ставала все по-унила и вече не пеела чудно-вълшебни песни като преди. В погледа й нямало вече онези искрици, изпълнени с веселие и живот. Озадачен, той се чудел с какво да я зарадва, за да може отново да се наслаждава на красивите й песни и тя отново да бъде жизнерадостна като преди. А всъщност птицата, която също много обичала човека, била нещастна, защото клетката, в която я бил затворил не била нейния дом, в нея тя не се чувствала щастлива. Жадувала птицата за онова прекрасно място, изпълнено със зеленина, в което живеела преди. Жадувала за моментите, когато лети на воля, радвайки се на своите приятели, споделяйки свободата с тях. Жадувала за топлите лъчи на слънцето, за вятъра, пърхащ в крилете й. За това птицата вече не пеела както преди и била тъжна. Но въпреки това тя не спирала да се надява и да вярва, че един ден, човекът ще разбере от какво има нужда, за да бъде отново предишната. Защото тя нямало да се предаде и по всеки възможен начин щяла да опитва да му покаже защо в момента не е щастлива. И тази птица не спирала да вярва, че и нейният час ще настъпи! И че златната клетка ще бъде отключена и сменена с мястото, което тя чувства със сърцето и душата си за своя истински дом!
Малко се позагубих, но с малко повече ангажименти, голямо детенце болно от гнойна ангина и малко детенце, което не искаше нещо да се отдели от панталоните ми, свободното време не беше много. За сметка на това, малкото такова, което имам оползотворявам, за да работя върху три картички, едната, от които, успях днес да довърша.
Много отдавна ми се искаше да взема участие в някоя игра на Arti Mark, но все нещо не ми достигаше, за де реализирам проект! Докато Дони не зададе темата "Ела с мен в...". На много места исках да ви заведа, но накрая реших да ви заведа не къде да е, а на "Изумрудения остров"!
Каня ви да дойдете с мен в... Ирландия!
Добре дошли в страната на обширните вечнозелени пасища, осеяни с руини, напомнящи за богатата и интересна ирландска история, в страната на уютните и приканващи с питие пъбове, в страната, на чийто национален празник, Денят на Св. Патрик, се завихря луд купон, пие се много бира, носят се големи зелени шапки с детелина, има много песни и танци и не на последно място - добре дошли в страната на неустоимите ирландци, които казват, че гледали лошо, говорели лошо и все намирали повод да се сбият за нещо, но в ръцете на истинска жена били кротки и послушни като котенца!
Заповядайте, с тази картичка ви пренясам в тази невероятна страна!
Надявам се да ви хареса и да съм ви докоснала, макар и само виртуално, до зеленината на тази толкова красива и привличаща ме страна.
За мен в нея има нещо вълшебно, романтично и приканващо ме! Нека не забравяме все пак, че това е страната и на елфите, гномите, леприконите и още много, много други добри или зли духове и същества, които са част от легендите, приказките, митологията, която се предава вече векове наред. А дали това не е истинската история на Ирландия? Хм, кой знае!?!
Без значение дали е или не, аз вмъкнах в картичката и една мъничка частица от тези легенди от вътрешната страна! Ето, вижте!
Нека не забравяме и за пленяващата музика, която имат ирландците. Да се насладим с този видеоклип на нея и на невероятно красивата природа на Ирландия!
Има и още нещо интересно, което прочетох - според хералдическата наука зеленият цвят на детелината е символ на свободата, красотата и любовта.
Пожелавам ви ги от сърце, както и лека, спокойна и вълшебна нощ!
