Златната клетка

Здравейте!

Ето ме отново на линия след едно неприятно боледуване, то и кое ли такова е приятно, де? 

Важното е, че вече отново се чувствам добре и мога да се заема по-сериозно с подготовката за някои предстоящи празници. Но днес ще ви разкажа една приказка. И ще ви покажа моята интерпретация по нея. 

Имало едно време един човек, който имал чудно красива птица. Толкова много я обичал, че искал тя да има най-красивата клетка и затова я направил от злато. Заобиколил я със златни клонки и цветя, позлатил всичко, което я заобикаляло. Хранел я с най-отбрани семена.  Но виждал, че тя от ден на ден ставала все по-унила и вече не пеела чудно-вълшебни песни като преди. В погледа й нямало вече онези искрици, изпълнени с веселие и живот. Озадачен, той се чудел с какво да я зарадва, за да може отново да се наслаждава на красивите й песни и тя отново да бъде жизнерадостна като преди. А всъщност птицата, която също много обичала човека, била нещастна, защото клетката, в която я бил затворил не била нейния дом, в нея тя  не се чувствала щастлива. Жадувала птицата за онова прекрасно място, изпълнено със зеленина, в което живеела преди. Жадувала за моментите, когато лети на воля, радвайки се на своите приятели, споделяйки свободата с тях. Жадувала за топлите лъчи на слънцето, за вятъра, пърхащ в крилете й. За това птицата вече не пеела както преди и била тъжна. Но въпреки това тя не спирала да се надява и да вярва, че един ден, човекът ще разбере от какво има нужда, за да бъде отново предишната. Защото тя нямало да се предаде и по всеки възможен начин щяла да опитва да му покаже защо в момента не е щастлива. И тази птица не спирала да вярва, че и нейният час ще настъпи! И че златната клетка ще бъде отключена и сменена с мястото, което тя чувства със сърцето и душата си за своя истински дом!

Включвам своята интерпретация в Moving Along With The Times - Challenge 119 - Vintage.

А на вас пожелавам да бъдете винаги щастливи и усмихнати!