Въпреки, че ми е много, много горещо не съм спряла с картичкоправенето, но се оказа, че правя няколко наведнъж. Ту ми идва идея за едната, ту за другата. Е, вече две са напълно готови и дори едната е вече подарена. На един прекрасен млад господин, който днес имаше рожден ден и навърши 12 години. И именно поради тази причина знаменцата са 12, а тъй като не можах да постигна консенсус със самата себе си относно подаръка, за това реших той да бъде паричен и детето да си купи нещо, което ще му достави наистина удоволствие и радост. Показвам ви я и изчезвам, защото за утре сме намислили излет и трябва да се наспя. А вечерта, ако имам сили ще ви покажа още една готова картичка.
Помните ли скеча на Гери от предизвикателството на Двете елши? Тогава така и не успях да се включа, но сега ще ви покажа картичката, която направих по него.
Ето я и нея!
Този сладък Мечо ще зарадва, надявам се, един рожденик, който въпреки, че може би е малко големичък за такива мечета, но пък все още не е изчезнало онова сладко любопитство и сладкото и нетърпеливо надничане в плика с подаръка. Уж са вече големи и се засягат, когато ги направим по-малки, а все още има частица от детското в тях.
от предизвикателството на Flourishes Boutique #124, където ще включа новата ми картичка. Допадна ми много и много странно, че много бързо реших какво да използвам. По принцип от досега направените картички, почти всичките са претърпявали драстични промени, но при тази бяха съвсем дребни и първоначалната идея, която имах за нея остана докрай! Може би, защото я направих за една много специална за мен малка госпожица, а именно - моята кръщелница, която другата седмица има рожден ден!
Ще я включа и в още няколко предизвикателства, а те са:
Точно така, досетили сте се, че повод за втората ми публикация за деня е предизвикателството на Двете елши "Детски спомени". Не мислех, че ще ми дойде творческо вдъхновение на тази тема, но ето, че днес все пак ми дойде музата. Не че спомени нямам, напротив, толкова много са и все разнообразни, но все нещо нямах и нямаше как да го набавя, за да мога да седна и да направя картичка. Днес се замислих какво още си спомням от детството ми и се върнах много, много години назад и се сетих за онези прекрасни моменти, в които родителите ми ме водеха я на едното, я на другото село, я не знам си къде на събор! Сетих се за невероятното вълнение, което предизвикваше този момент в мене, за люлките, за виенското колело, за блъскащите колички, за атмосферата на тези места. И припомняйки си всичко това се сетих за невероятния трепет от обикалянето по безкрайно разпънатите сергии и сергийчици и за всички онези толкова красиви, шарени и безкрайно желани джунджурийки, които се продаваха! Винаги се намираше по нещо, което е особено красиво и непременно трябва да притежавам. И отдадена на тези спомени се сетих и за още нещо, съпровождащо тези чудесни места - кремът във фунийка, приличащ на сладолед! Честно казано, мислейки си за него устата ми залепна и сякаш усетих отново вкусът му. Определено сега не бих си и помислила да го хапна! И ето, че стигам до нещо, което винаги, ама винаги си купувах, защото ми беше много, много любимо и това е хартиена въртележка и разбира се, задължително поне един балон! Идвайки в главата ми, този спомен веднага ми даде идея за картичка, която имах възможност и да направя! Ето я и нея.
Не можах да й направя фотосесия, но нямах и повече време. Ако утре ми се отдаде възможност ще допълня с още снимки.
Сега се сещам, че съвсем наскоро си пусках прекрасната песен на Орлин Горанов и Кристина Димитрова "Детски спомен" и нека тя бъде специален поздрав за всички вас, отбили се в блога ми!
Гледайки сега балончетата ми с надписите се замислям, че от всичко изброено игри - и сега си играя с децата ми и може би хобитата ми са един вид моите игри за едно пораснало на години дете; щастие - не липсват много такива моменти; усмивки - всеки ден ако не друго, то децата ме карат да се усмихвам по няколко пъти; веселие - винаги има нещо весело, което се случва. И може би единственото, което го няма от така написаното на балончетата, това е безгрижието; онова безгрижие, което само децата притежават. Май от детството ми само това балонче не се е запазило, а е отлетяло безвъзвратно с годините!
