сряда, 27 април 2011 г.

Детски спомен

Точно така, досетили сте се, че повод за втората ми публикация за деня е предизвикателството на Двете елши "Детски спомени". Не мислех, че ще ми дойде творческо вдъхновение на тази тема, но ето, че днес все пак ми дойде музата. Не че спомени нямам, напротив, толкова много са и все разнообразни, но все нещо нямах и нямаше как да го набавя, за да мога да седна и да направя картичка. Днес се замислих какво още си спомням от детството ми и се върнах много, много години назад и се сетих за онези прекрасни моменти, в които родителите ми ме водеха я на едното, я на другото село, я не знам си къде на събор! Сетих се за невероятното вълнение, което предизвикваше този момент в мене, за люлките, за виенското колело, за блъскащите колички, за атмосферата на тези места. И припомняйки си всичко това се сетих за невероятния трепет от обикалянето по безкрайно разпънатите сергии и сергийчици и за всички онези толкова красиви, шарени и безкрайно желани джунджурийки, които се продаваха! Винаги се намираше по нещо, което е особено красиво и непременно трябва да притежавам. И отдадена на тези спомени се сетих и за още нещо, съпровождащо тези чудесни места - кремът във фунийка, приличащ на сладолед! Честно казано, мислейки си за него устата ми залепна и сякаш усетих отново вкусът му. Определено сега не бих си и помислила да го хапна! И ето, че стигам до нещо, което винаги, ама винаги си купувах, защото ми беше много, много любимо и това е хартиена въртележка и разбира се, задължително поне един балон! Идвайки в главата ми, този спомен веднага ми даде идея за картичка, която имах възможност и да направя! Ето я и нея.
 Не можах да й направя фотосесия, но нямах и повече време. Ако утре ми се отдаде възможност ще допълня с още снимки.
Сега се сещам, че съвсем наскоро си пусках прекрасната песен на Орлин Горанов и Кристина Димитрова "Детски спомен" и нека тя бъде специален поздрав за всички вас, отбили се в блога ми!
 
Гледайки сега балончетата ми с надписите се замислям, че от всичко изброено игри - и сега си играя с децата ми и може би хобитата ми са един вид моите игри за едно пораснало на години дете; щастие - не липсват много такива моменти; усмивки - всеки ден ако не друго, то децата ме карат да се усмихвам по няколко пъти; веселие - винаги има нещо весело, което се случва. И може би единственото, което го няма от така написаното на балончетата, това е безгрижието; онова безгрижие, което само децата притежават. Май от детството ми само това балонче не се е запазило, а е отлетяло безвъзвратно с годините!


5 коментара:

  1. Много хубава картичка! От една седмица се мьча да се сетя как се правеше таз вьртелешка. Колко
    отдавна е правехме..ако не те затруднява пусни ми модела.
    Е дето казват бабешка работа вече...

    ОтговорИзтриване
  2. Раче, модел нямам. Просто отрязах квадрат, теглих по една черта от ъгъл до ъгъл, след това от ъгъла срязах почти до центъра и накрая подгънах едното ъгълче на получилия се триъгълник към средата. Надявам се, че ще се ориентираш от моето обяснение.

    ОтговорИзтриване
  3. Картичката ти ми навява доста спомени и ме кара да се усмихвам... с мъничко тъга по отлетялото безгрижие.

    ОтговорИзтриване
  4. Тече, радвам се, че те е накарала да се усмихнеш и да си припомниш "какво беше едно време". Понякога с доста тъга се сещам за онова безгрижие, което тогава не сме оценявали, но което сега ни липсва толкова много!

    ОтговорИзтриване
  5. Мнооого ми харесаха балоните, някак ме грабнаха с пъстротата и смислите си. Безгрижност е едно добро име на картичката, защото и въртележката и балоните дават усещането за тази безметежност и безоблачност.
    Успех в предизвикателството!

    ОтговорИзтриване

Благодаря за вашите коментари! Оценявам ги високо, защото знам, че в днешното забързано време сте отделили минутка, за да го направите и това е много приятно и ценно за мен. Вие сте моят барометър и част от силата, която ме кара да продължавам напред!

Може би ще харесате и това:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...